Notice: Undefined index: HTTP_ACCEPT_ENCODING in /webij/lrs-samokov.com/index.php on line 3
Дребен Дивеч

Дребен Дивеч

Планински кеклик


Планински кекликПланинският кеклик е Източносредиземноморски вид. Разпространението му обхваща о-в Сицилия, Апенинския полуостров, Северна Италия южните части на Швейцария, Германия, Австрия и значителна част от Балканския полуостров. В България се среща почти във всички планини, с изключение на Странджа, Сакар и Източните Родопи.
 Описание
Има слабо изразен полов диморфизъм.
Мъжките птици отгоре са гълъбово-сиви, с червеникаво-кафяв оттенък. Отдолу тялото е белезникаво до светложълто, с тъмни напречни препаски по слабините. Гърдите са сиви, а крилата и опашката - кафяви. Подбрадието и гърлото са бели или сиво-бели, оградени с черна заоблена огърлица, която започва от очите и завършва тъпо върху гушата. На ушите има малки черни перца. Краката и клюнът са червени. При мъжките има по един тъп израстък на краката вместо шпора. Ноктите са черни. На дължина достигат до 37-38 сm. Тежат 500-850 gr.
Женските птици са малко по-дребни, с по-еднообразно оперение на главата и без шпора на стъпалото. Теглото им е 410-650 gr.
Младите птици са по-дребни, без огърлица и с неясни препаски по слабините.
 
...

Заек


ЗаекЗаекът е разпространен повсеместно в Европа и Западна Азия. У нас се среща в цялата страна. Обитава обработваемите площи, пустеещите земи, горите в равнините, новосъздадените горски култури и др., като предпочита южните, припечни склонове. Най-голямо е количеството му в земеделските площи. В горната граница на гората и алпийските пасища е малоброен.
. Общи сведения
Заекът е основният представител на дребния дивеч у нас и е предпочитан обект на лов. Козината му през лятото е жълто-кафява, а през зимата сивкава. Ушите му са дълги с черен връх, а опашката отгоре е черна, а отдолу бяла. На предните си крака заекът има по пет пръста, а на задните по четири. Тялото му достига на дължина около 70 сm, а опашката е 8-10 сm. Тежи средно 3-4 kg.
Начин на живот и хранене
Заекът се храни с тревна, полухрастова, храстова и дървесна растителност, но предпочита люцерната, детелината и зелето. През зимата, основната му храна са клонките на различните дървесни и храстови видове, сухата трева и зимните посеви. Причинява щети на селското и горското стопанство, в овощните и зеленчуковите градини, като през зимата изгризва кората на стъблата на младите фиданки. Заекът е привързан силно към местообитанията си. При дебела снежна покривка търси по-ниските, защитени от вятъра места. Той е нощно животно, през деня лежи в леглото си, което е плитка ямичка в земята, а привечер излиза на паша. Живее и се движи поединично. През сватбения период се образуват групи от по няколко заека, които водят жестоки битки за женските. Има силно развит слух.
...

Гурголица

Гургулица (Streptopelia turtur L.)
 Разпространение
ГургулицаВидът екологически е силно пластичен и обитава широк ареал на разпространение. Гургулица се среща в Европа и част от Азия. У нас гнезди в цялата страна в районите, заети от нискостъблени гори. Гургулицата е прелетна птица. Тя зимува в Сахара и Судан. У нас идва през април, а септември - октомври отлита н юг.
...

Гривяк

Гривяк (Columba palumbus L.)
Разпространение
Видът е широко разпространен в Европа, Азия и Северна Африка. В нашата страна се среща повсеместно.
 Описание
ГривякОбщият тон на оперението при гривяка е синкаво-сиво. Гушата и гърдите му са с розово-сив цвят, преминаващ към корема в сиво. От двете страни на врата и на крилата си има бели петна, а на опашката - широка тъмна ивица. Клюнът е оранжево-червен с жълт връх. Краката са червени. На дължина той достига 40-44 cm, а на тегло - до 500-600 gr.
...

Колхидски фазан

поречието на Тунджа и по средното течение на Марица. Чистият подвид се е срещал у нас до началото на XX в., когато е започнало изкуственото развъждане и разселване в неговите местообитания на пръстенчатия фазан. До началото на 60-те години бе запазено само едно естествено негово находище - гората „Долна Топчия” край Елхово. Днес това находище вече не съществува. Единственото естествено находище на колхидския фазан на Балканския полуостров в настоящия момент е гората Коджа Орман до устието на р. Места в Западна Тракия. Включен е в Червената книга на България като застрашен от изчезване вид, макар че в глобален аспект той не е застрашен. В близкото минало у нас имаше широкомащабни програми за възстановяване в предишните му местообитания. Във фазанариите се правеше изкуствен подбор за подобряване чистотата на развъжданите колхидски фазани и в цяла Югоизточна България се разселваше само този подвид.
 
Колхидски фазан
...

Обикновен фазан

Обикновен фазан (Phasianus colchicus L.)
 
Вид с изключително важно ловностопанско значение. В диво състояние обитава обширен район от Югоизточна България до Далечния Изток (Приамурието) и Япония. На север достига до 45° с.ш. при устието на р. Усури, а на юг се среща до Иран, Афганистан, Северна Бирма и о. Тайван.
...

Яребица

Яребица  
Яребица (Perdix perdix L.)
 Разпространение
Видът е повсеместно разпространен в Европа без най-северните райони на Скандинавския полуостров, в Русия и част от Азия. Гнезди от Пиринейския полуостров и Великобритания на изток до Алтай. На юг се среща до Апенинския, Балканския и Арабския полуостров. Цветът на оперението при яребицата варира твърде много, дори при индивидите от един и същ подвид. Като географска закономерност се отбелязва, че от запад на изток цветът се променя от червеникав на сив и че кестеняво-червеникавите петна и ивици върху горната страна на тялото изчезват.
...

Пъдпадък

Пъдпъдък (Coturnix coturnix L.)
1. Разпространение
ПъдпъдъкПтицата гнезди в цяла Европа и в част от Азия, на север достига до Скандинавския полуостров - 65о c.ш.
Пъдпъдъкът е единственият прелетен вид от срещащите се у нас кокошеподобни птици. Зимува в Африка, Южна Азия и в малки количества в най-южните части на Европа. У нас е разпространен повсеместно в обработваемите площи.


 
.2. Описание
Пъдпадъкът е най-малкият представител на кокошевите птици.
...