Категории
Tel: 0722 66-189
Mobile: +359 884 552 722
E-mail: info@lrs-samokov.com
Mobile: +359 884 552 722
E-mail: info@lrs-samokov.com
История
Началото си организираната дейност на ловците от бившата Самоковска околия (обхващаща по това време Самоковска, Ихтиманска и Костенска община ) води от 1895г. Първото ловджийско дружество носи името „ЕЛЕН“. Негови учредители са около 30 ловци, а първият му председател е Христо Манов, търговец на строителни матеряли.
Десетилетия преди създаването на ловното дружество обаче ловуването е част от бита на населението, а дресировката на соколи за лов е позната още от средните векове.
От първите сведения за организираната дейност на дружеството научаваме, че ръководството му (настоятелството) особени грижи за проучване благонадежността на ловците. Ловните си билети те получават от общинските власти. Всеки ловец има за дълг да участва в хайки за изтребване на вредния дивеч. Хайките са задължителни съгласно Закона за лова и са наи-малко 3 в годината.
Ловното дружество открива свое кафене „Ловец“ до големия мост в Самоков. То се използва като средише за организиране на дейнастта на дружеството. Кафенето е и зборен пункт за шествието за Илинден , което дружеството избира за свой празник. Ловците под строй и духова музика отиват до Бельова черква, където се отслужва панихида и се прави молебен. След малка закуска отново под строй отива до кафенето.
„Уважаеми господине откриването на ловния сезон ще стане с тържествен марш. Сборен пункт на Голямата чешма, където с военна музика и знамето на дружеството щесе отиде до края на града. Ако сте възпрепядстван да участвате в колективното откриване на ловния сезон , ще бъдете освободен в края на града“ – четем в писмо на настоятелствот до всеки ловец. На откриването на сезона се обръща особено внимание, а на проявилите некоректност се налага глоба , определена от устава на дружеството.
Ловните вечеринки на които се разиграва ловна томбола, са много популярни. Вечеринките са семейни, а в подготовката са задължени да участват всички членове на дружеството. Определя се ловна седмица в която всеки ловец е длъжен да предостави определения му дивеч. Онези които не участват или не предават дивеч се глобяват.
През 1898 г. се провежда първия конгрес на ловната организация в България , които обединява всечки ловни дружества в странат и приема свой устав ( устава е утвърден с царски указ и е побликуван в „държавен вестник“ бр57/15 март 1899г. ).
На свое събрание в началото на същата година самоковските ловци решават да приемат устав и името на ловната организация „СОКОЛ“ .
Към ловното движение в Самоков се присъединява и рибарско дружество „Канарско езеро“. То е учредено на 18 февруари 1927г.. Негов първи председател е Георги Турлаков , председател Димитър Бобов . То води самостоятелен живот до обединяването му с дружество „СОКОЛ“ на 13 май 1947 г.
Особено внимание в ловното дружество се отделя на бракониерството. При ежегодното подменяне на ловните билети ловци допуснали бракониерски прояви се лишават от право на членство в дружеството. Запазена е кореспонденция с околийския управител за отнемане на ловното оръжие от ловци с бракониерски прояви по време на ловни излети.
От парите събирани от членски внос и продажба на довечови кожи, дружеството отделя за благотворителни цели. През 1923г. то отпуска средства за построяването на ловен дом в София. През следващата година даряват пари на туристическото дружество за изграждане на х. „Мусала“. 500 лв. получава женското дружество „Зора“ за откриване на забавачница. През 1931г. настоятелството на дружеството отпуска помощ от 1000 лв. на Комитета по закрила и подпомагане на деца на безработните и бедните в Самоков.
Дружеството продалжава дарителската си дейност и по – късно. По време на Втората световна война изпраща на бойците на фронта 20 хил. лв. , отпуска пари за югославски деца , отнова дарява пари на женското дружество „Зора“ . Участва в организираната акция „Зимна помощ“ през 1947 г. , а през 1948-а прави дарение от 5 хил.лв. на гръдски бежанци.
Грижата за състоянието на дивечовите и рибните запаси естествено е основна грижа на ловното и рибарско дружество пез всички години на съществуването му. По предложение на дружествата административните власти забраняват риболова при маловодие на реките, а за подобряване на дивечовите запаси е ограничен лова в Чамкория (Боровец) ,Лаго , Ридо, Борчетата. Обявени са за развъдник Продановски рид и Средна гора. Задължително се води статистика на отстреляния дивеч и уловената риба.
Настоятелството на ловното дружество води изследователска дейност за рибните запаси в река Искър. На петия конгрес на ловната организация Иван Велчев един от най-дългогодишните оредседатели на дружеството прави анализ на пречините за намаляване на рибните запаси и делегатите приемат предложения до Министерството на земеделието и търговията за отстраняване на тези причини.
Още в началото на съществуването си дружеството учредява фонд „Ловен дом“ , който към 1935 г. има 200 хил.лв. Близо година с градския кмет се води кореспонденция за предоставяне на местността Лаго за устройване на ловен парк . С протокол 9 от 1935г. общинската управа предоставя тази местност за срок от 99 г. на ловното дружество. В съшата местност дава даром 20 дек. съгласно чл. 29 от Закона за физическото възпитание.
Настоятелството на дружеството склучва заем от Популярна банка в града за 100 хил. лв. и започва реализирането на проект , включващ изграждането на открит плувен басейн с мъжки и женски кабинии бюфет. Приблизително за една година всичко е построено. Освещаването на павилиона и басейна в „Лаго“ става на 2 август 1936г. .
По- късно - през 1950г. се построява и ловно стрелбище с кула.
Грижата за дивечовите запаси в наши дни се изразява в изграждане на хранилки и редовно зарибяване на водоемите . Пари за това се заделят от отчисления от ченски внос. Всяка година около 1 тон каменна сол се зарежда в хранилките за горските обитатели . Реките и езерата се зарибяват с 40 хил. балкански пъстърви и сивени и 20 хил. шарани и др риби.
Тека празнуваме с много голяма радост и уважение към предците ни голяма годи6нина 100 години ЛОВНО РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО САМОКОВ
Десетилетия преди създаването на ловното дружество обаче ловуването е част от бита на населението, а дресировката на соколи за лов е позната още от средните векове.
От първите сведения за организираната дейност на дружеството научаваме, че ръководството му (настоятелството) особени грижи за проучване благонадежността на ловците. Ловните си билети те получават от общинските власти. Всеки ловец има за дълг да участва в хайки за изтребване на вредния дивеч. Хайките са задължителни съгласно Закона за лова и са наи-малко 3 в годината.
Ловното дружество открива свое кафене „Ловец“ до големия мост в Самоков. То се използва като средише за организиране на дейнастта на дружеството. Кафенето е и зборен пункт за шествието за Илинден , което дружеството избира за свой празник. Ловците под строй и духова музика отиват до Бельова черква, където се отслужва панихида и се прави молебен. След малка закуска отново под строй отива до кафенето.
„Уважаеми господине откриването на ловния сезон ще стане с тържествен марш. Сборен пункт на Голямата чешма, където с военна музика и знамето на дружеството щесе отиде до края на града. Ако сте възпрепядстван да участвате в колективното откриване на ловния сезон , ще бъдете освободен в края на града“ – четем в писмо на настоятелствот до всеки ловец. На откриването на сезона се обръща особено внимание, а на проявилите некоректност се налага глоба , определена от устава на дружеството.
Ловните вечеринки на които се разиграва ловна томбола, са много популярни. Вечеринките са семейни, а в подготовката са задължени да участват всички членове на дружеството. Определя се ловна седмица в която всеки ловец е длъжен да предостави определения му дивеч. Онези които не участват или не предават дивеч се глобяват.
През 1898 г. се провежда първия конгрес на ловната организация в България , които обединява всечки ловни дружества в странат и приема свой устав ( устава е утвърден с царски указ и е побликуван в „държавен вестник“ бр57/15 март 1899г. ).
На свое събрание в началото на същата година самоковските ловци решават да приемат устав и името на ловната организация „СОКОЛ“ .
Към ловното движение в Самоков се присъединява и рибарско дружество „Канарско езеро“. То е учредено на 18 февруари 1927г.. Негов първи председател е Георги Турлаков , председател Димитър Бобов . То води самостоятелен живот до обединяването му с дружество „СОКОЛ“ на 13 май 1947 г.
Особено внимание в ловното дружество се отделя на бракониерството. При ежегодното подменяне на ловните билети ловци допуснали бракониерски прояви се лишават от право на членство в дружеството. Запазена е кореспонденция с околийския управител за отнемане на ловното оръжие от ловци с бракониерски прояви по време на ловни излети.
От парите събирани от членски внос и продажба на довечови кожи, дружеството отделя за благотворителни цели. През 1923г. то отпуска средства за построяването на ловен дом в София. През следващата година даряват пари на туристическото дружество за изграждане на х. „Мусала“. 500 лв. получава женското дружество „Зора“ за откриване на забавачница. През 1931г. настоятелството на дружеството отпуска помощ от 1000 лв. на Комитета по закрила и подпомагане на деца на безработните и бедните в Самоков.
Дружеството продалжава дарителската си дейност и по – късно. По време на Втората световна война изпраща на бойците на фронта 20 хил. лв. , отпуска пари за югославски деца , отнова дарява пари на женското дружество „Зора“ . Участва в организираната акция „Зимна помощ“ през 1947 г. , а през 1948-а прави дарение от 5 хил.лв. на гръдски бежанци.
Грижата за състоянието на дивечовите и рибните запаси естествено е основна грижа на ловното и рибарско дружество пез всички години на съществуването му. По предложение на дружествата административните власти забраняват риболова при маловодие на реките, а за подобряване на дивечовите запаси е ограничен лова в Чамкория (Боровец) ,Лаго , Ридо, Борчетата. Обявени са за развъдник Продановски рид и Средна гора. Задължително се води статистика на отстреляния дивеч и уловената риба.
Настоятелството на ловното дружество води изследователска дейност за рибните запаси в река Искър. На петия конгрес на ловната организация Иван Велчев един от най-дългогодишните оредседатели на дружеството прави анализ на пречините за намаляване на рибните запаси и делегатите приемат предложения до Министерството на земеделието и търговията за отстраняване на тези причини.
Още в началото на съществуването си дружеството учредява фонд „Ловен дом“ , който към 1935 г. има 200 хил.лв. Близо година с градския кмет се води кореспонденция за предоставяне на местността Лаго за устройване на ловен парк . С протокол 9 от 1935г. общинската управа предоставя тази местност за срок от 99 г. на ловното дружество. В съшата местност дава даром 20 дек. съгласно чл. 29 от Закона за физическото възпитание.
Настоятелството на дружеството склучва заем от Популярна банка в града за 100 хил. лв. и започва реализирането на проект , включващ изграждането на открит плувен басейн с мъжки и женски кабинии бюфет. Приблизително за една година всичко е построено. Освещаването на павилиона и басейна в „Лаго“ става на 2 август 1936г. .
По- късно - през 1950г. се построява и ловно стрелбище с кула.
Грижата за дивечовите запаси в наши дни се изразява в изграждане на хранилки и редовно зарибяване на водоемите . Пари за това се заделят от отчисления от ченски внос. Всяка година около 1 тон каменна сол се зарежда в хранилките за горските обитатели . Реките и езерата се зарибяват с 40 хил. балкански пъстърви и сивени и 20 хил. шарани и др риби.
Тека празнуваме с много голяма радост и уважение към предците ни голяма годи6нина 100 години ЛОВНО РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО САМОКОВ