Дива свиня

 Дивата свиня

Физическа характеристика

• Дължина на тялото: до 205 cm
• Височина при холката: до 120 cm
• Тегло до 350 kg

Има късо и масивно тяло, предната част е по-силно развита от задната. Главата е голяма и масивна. Муцуната и е силно източена напред във формата на зурла, очите и са малки, с добре развити уши. Кучешките зъби  (т. нар. глиги ) у мъжкия (глиган) са силно развити и излизат извън устата, представлявайки добро средство за защита. Страничните втори и пети пръст са добре развити.

Космената покривка представлява рядка и груба четина. През зимата между нея се развиват мека и гъста козина. Окраската варира от тъмнокафява до сива, индивидуално и в зависимост от географското разпространение.

Разпространение и местообитание

Естественият ареал обхваща Европа  и Азия до около 55° с. ш., и Северна Африка . Интродуцирана е в Северна  (в началото на 20 век) и Южна Америка , Австралия, Нова Гвинеа и Нова Зеландия. В България е разпространена из цялата страна.

Дивата свиня има много разнообразни местообитания, от морското равнище до алпийската зона: полупостини, широколистни гори, степи, дъждовни тропически гори и обработваеми земи. Най-често се среща в гъсти тръстикови масиви и храсталаци покрай брегове на влажни зони и в гори по планински склонове. Дивата свиня е хищник, който често се среща в горите.

Начин на живот и хранене

Води стаден начин на живот, като образува малки групи. Съставени са от няколко женски и техните малки. Зрелите мъжки живеят усамотено. Активността е от 40 до 65 % от денонощието.

Може да стане жертва на много хищници— вълк, мечка, рис, тигър. Поради по-малкия си размер лисицата,дивата котка са заплаха само за малките.

Продължителността на живота е 10—12 г.

Дивата свиня е всеядно животно. Хранителният спектър е изключително широк – корени грудки,жълади, плодове, мърша, червей, охлйови, насекоми, жаби, костенурки, мишевидни гризачи и др. Обикновено се храни през нощта. Майката кърми и защитава малките си докато пораснат.

Размножаване и развитие